Къде отиде ти, безкрайно лято,
със парещите огнени лъчи,
със танцa на тела, преплели мрака,
и мокър пясък, везан със следи?!
Настъпва есента смирено, бавно
и цветни листи в пъзел зареди.
Тъй както ти, животе мой, приятелю,
косите бели в черните ми впи.
Тъй както любовта ù ще премине
в различна обич, тиха и спокойна.
Едва ли есента ще я подмине...
Но още лято е и зная - Тя ще дойде!