Аз още те обичам все така -
с безумство, с постоянство, но с умора
от утрото до късна нощ
и болката е само моя.
И тихите страдания във мрака
нечути, неразбрани отминават.
Едни вървят нанякъде сами,
а други път дори си нямат.
Признание за себе си не искам.
Обичах те - от обич остарях
и с постоянство вече си отивам,
безумството се умори от самота.