Още толкова...
Намразих се, любов, сега разбра ли?
Не можеш да ме имаш като взимане.
Мечтите са раздиплени парцали,
разкъсани от бърсане на гримове.
Прокъсани от търкане на маските.
Просъхнали от не-задоволяване.
И мръсни от наслагване, гримасите
се бръчкат в уродливо напластяване.
Фалшивите усмивки на престореност,
пресилени от клоунска суета,
безспирно агитират за покорност
към предопределената съдба.
Прогниващият, коренът на ценности
излива във душите залп омраза.
А ти, любов, забравена от бедност,
се изроди. Във квази-хомеостаза.
Остави ни да влачиме вериги.
И току да се кръстиме пред църкви.
Удави ни във лачени религии
и ни заряза. С култове към мъртви.
Намразих те, любов, сега разбра ли?
Не можеш да ме искаш като стискане.
Прокъсаха се всичките парцали,
а имаш още толкова за чистене…
Не можеш да ме имаш като взимане.
Мечтите са раздиплени парцали,
разкъсани от бърсане на гримове.
Прокъсани от търкане на маските.
Просъхнали от не-задоволяване.
И мръсни от наслагване, гримасите
се бръчкат в уродливо напластяване.
Фалшивите усмивки на престореност,
пресилени от клоунска суета,
безспирно агитират за покорност
към предопределената съдба.
Прогниващият, коренът на ценности
излива във душите залп омраза.
А ти, любов, забравена от бедност,
се изроди. Във квази-хомеостаза.
Остави ни да влачиме вериги.
И току да се кръстиме пред църкви.
Удави ни във лачени религии
и ни заряза. С култове към мъртви.
Намразих те, любов, сега разбра ли?
Не можеш да ме искаш като стискане.
Прокъсаха се всичките парцали,
а имаш още толкова за чистене…
© Тома Кашмирски All rights reserved.
