Осиротяла любов
Изстрадах те, но още те живея
с обърканото чувство на вина
вменило ми мастилен отпечатък
на чиста съвест в твоята душа.
Повярвах, че те има, че ме имаш.
Преградите разбивах със глава.
Подтичвах след несбъднатата зима.
Повярвах, че я има любовта.
На сляпо се залагах. Да печелиш.
Играеше ме, като на хазарт.
Изгубвах се сред хаоса от сенки,
от виковете в мене оглушах.
Ръцете си белязах със проказа.
Простих ли си за раните по тях?
Самия Господ Бог не ме наказа,
но...
без теб останах повече сирак.
Изплаках те, но още те жалея!
Усмихвай се... щом прави те богат...
От истинска любов се ослепява,
фалшивата... носи си я със грях!
© Анета All rights reserved.
