Mar 8, 2014, 11:38 AM

Осмомартенско

618 0 3

От днеска казвам на жена си,

че ставам вече най-добрият мъж.

Обръщам гръб на тез Пегаси,

напускам нервен цъфналата ръж.

 

И ставам мъж под женски чехъл,

под женска пелерина и чаршаф.

И само дето не съм рекъл -

ще готвя супа, боб, че и ошав.

 

Престилка бяла ще запаша,

ще си запрятам десния ръкав...

От нищо няма да се плаша

с ренде, със скара и със нож... толкàв.

 

През ден ще бъда на пазара.

Във други дни - с готварския котлон.

Ще мра от кеф, мамата му стара,

когато ползвам съдове с тефлон.

 

И вечер на готова маса

ще сядам до жена си примирен.

Ще гледам ù доволната гримаса

и ще сънувам, Боже, светъл ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....