Mar 8, 2014, 11:38 AM

Осмомартенско

619 0 3

От днеска казвам на жена си,

че ставам вече най-добрият мъж.

Обръщам гръб на тез Пегаси,

напускам нервен цъфналата ръж.

 

И ставам мъж под женски чехъл,

под женска пелерина и чаршаф.

И само дето не съм рекъл -

ще готвя супа, боб, че и ошав.

 

Престилка бяла ще запаша,

ще си запрятам десния ръкав...

От нищо няма да се плаша

с ренде, със скара и със нож... толкàв.

 

През ден ще бъда на пазара.

Във други дни - с готварския котлон.

Ще мра от кеф, мамата му стара,

когато ползвам съдове с тефлон.

 

И вечер на готова маса

ще сядам до жена си примирен.

Ще гледам ù доволната гримаса

и ще сънувам, Боже, светъл ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...