Останахме... "Непроменени"...
Остана само чаша вино –
наполовина празна или пълна?
Една изгасваща камина
те чака с мен да се завърнеш.
Остана само порта мрачна,
притворена за твойте стъпки...
Една мечта и блян невзрачни,
за недоизживяните ни тръпки...
Остана само миг надежда,
разтегнат с плач през вековете,
бледнеещ в липсата от нежност
от хладния ни свят отнета.
Монета в джоба ми остана –
едно продупчено петаче.
Да ти го дам желая само,
ала не мога да заплача...
Останаха едни окови,
които тъй добре ги зная –
износени, а толкоз нови,
В сърцето ми дрънчат потайно.
Детството остана рана.
Мислите - останаха катран.
Всъщност нищо не остава,
когато ти останеш сам...
Останах... трябваше да тръгна...
Оставам сам със свойта вяра.
Останах – горделив... прегърбен.
Останах... в дупката на звяра...
Останахме... без чувства, дом.
Останахме с очи без капка плам
под небосвода – нашия подслон.
Едно "Остана..." остана да ти дам:
Остана Ти... Останах Аз...
Остават хората студени.
Остана да шептим без глас,
Невярващи... "Непроменени"...
© Александър Охрименко All rights reserved.
