Останахме... "Непроменени"...
Остана само чаша вино –
наполовина празна или пълна?
Една изгасваща камина
те чака с мен да се завърнеш.
Остана само порта мрачна,
притворена за твойте стъпки...
Една мечта и блян невзрачни,
за недоизживяните ни тръпки...
Остана само миг надежда,
разтегнат с плач през вековете,
бледнеещ в липсата от нежност
от хладния ни свят отнета.
Монета в джоба ми остана –
едно продупчено петаче.
Да ти го дам желая само,
ала не мога да заплача...
Останаха едни окови,
които тъй добре ги зная –
износени, а толкоз нови,
В сърцето ми дрънчат потайно.
Детството остана рана.
Мислите - останаха катран.
Всъщност нищо не остава,
когато ти останеш сам...
Останах... трябваше да тръгна...
Оставам сам със свойта вяра.
Останах – горделив... прегърбен.
Останах... в дупката на звяра...
Останахме... без чувства, дом.
Останахме с очи без капка плам
под небосвода – нашия подслон.
Едно "Остана..." остана да ти дам:
Остана Ти... Останах Аз...
Остават хората студени.
Остана да шептим без глас,
Невярващи... "Непроменени"...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Охрименко Всички права запазени
