Останка от живот
Да обичаш - това значи да бъдеш направен от сълзи и въздишки,
от пламък и вярност, докато станеш купчина пепел.
Уилям Шекспир
Пепел съм, останка от живот...
Вятър ме пилей и дъждове ме квасят.
А чувствата са тъмния кивот,
който с въздишка влача...
Очите ми сълза не знаеха до теб,
Пепел съм, дори не тлея...
Но чувствата понякога са креп...
Забравих да се смея...
Ако ме видите, не ме ровете.
Една искра... и после пламък.
Но запомнете - бях и цвете...
а тая купчина съм само...
Верността ми безгранична беше.
Изгубих се напълно оглупяла.
Ти при друга се тешеше.
Аз мост градих от празно тяло.
Забравих, че светът е дребен.
Отключих празнотата и провалите.
Обичах по-добър от тебе в тебе,
но по-добър не стана от възхвалите...
Светът потърси вън от двама ни,
а аз съм пепел, от живот останка.
И запомни, отдавна няма ме,
погубена е даже сянката.
© Диана Кънева All rights reserved.
!
