misteria (Магдалена Стоянова) misteria (Магдалена Стоянова)
8
May 6, 2007, 4:25 PM

Оставаме

  Poetry
1.2K 0 5
Няма какво да си кажем с теб вече,
а неизречени думи кънтят.
Даже избягваме да се поглеждаме,
а случайните допири адски бодат.

Някак си мъчим се да съжителстваме
само заради общи неща -
апартаменти, коли, лизинги
и едно дете с обща душа.

Него няма как да разкъсаме,
няма как плът да делим.
Просто защото не можем -
заедно ще продължим да вървим.

ІІІ.2005 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Стоянова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0