Оставаме
а неизречени думи кънтят.
Даже избягваме да се поглеждаме,
а случайните допири адски бодат.
Някак си мъчим се да съжителстваме
само заради общи неща -
апартаменти, коли, лизинги
и едно дете с обща душа.
Него няма как да разкъсаме,
няма как плът да делим.
Просто защото не можем -
заедно ще продължим да вървим.
ІІІ.2005 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Магдалена Стоянова Все права защищены