katkatkat (Катя)
155 1150
Jul 18, 2008, 7:36 AM

Оставете луната на мира 

  Poetry » Other
521 0 6

Луната е пълна,
ръцете ми мръсни са...
Нощта ме погълна,
стъклото ми пръсна се...

 

Миналото ми прилича на мед,
лепкав и сладък...
Потапям се в някой, а може би в теб
и горчи ми до припадък...

 

Луната се побърква.
Ръцете ми бъркат отново в меда...
Ще ги изтръгна
и заровя в парченцата стъкла.

 

Пълнолуние...
Като вълци вият в мене спомени.
И с присъщото си остроумие
казват ми, че са заровени...

 

Но те се прераждат в моето Днес,
лепват етикети на страховете ми.
И в чувствата ми с финес
внасят цветовете си...

 

В колко ли стиха луната е възпявана?
Аз я оставям на мира,
че все на мед ми мирише,
опитам ли, трудно се спирам...

 

Стъклото е моето Днес!
Пръстите ми стават кървави от него.
А какво би било без
отражението на луната бледо!?!

© Катя All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??