Ти остави ме преди лета и аз те чаках на брега. Аз гледах към вълните, а по бузите се стичаха сълзите. Ти каза: "Ще дойда след години и ще сме щастливи". Седя сега обляна във сълзи и проклинам тез лъжи. Гледам бурните вълни и поглеждам на дълбоко в тъмните води. Виждам как щастието умря а със него безвъзвратно си отиде любовта. Знай че вечно ще стоя при фара и тъй тиха и самотна ще ридая. Знай че още помня как седяхме пред олтара и тъй тиха и самотна пак ридая. Ти остави ме преди лета и повече не се прибра!!! |
© Инес All rights reserved.
Знай че вечно ще стоя под фара
И тихо в самотата ще ридая
От спомена как бяхме пред олтара
сълзи се раждат в болката безкрайна
Е не казвам, че е изпипано, но за пет минути толкова.