Apr 26, 2004, 8:17 PM

Остави ме преди лета

  Poetry
1.7K 0 1
Ти остави ме преди лета
и аз те чаках на брега.
Аз гледах към вълните,
а по бузите се стичаха сълзите.

Ти каза:
"Ще дойда след години
и ще сме щастливи".
Седя сега обляна във сълзи
и проклинам тез лъжи.

Гледам бурните вълни
и поглеждам на дълбоко в тъмните води.
Виждам как щастието умря
а със него безвъзвратно си отиде любовта.

Знай че вечно ще стоя при фара
и тъй тиха и самотна ще ридая.
Знай че още помня как седяхме пред олтара
и тъй тиха и самотна пак ридая.

Ти остави ме преди лета
и повече не се прибра!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Инес All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихотворението е интересно, но като че липсва достатъчно умение при римуването и структурирането. Имам усещането, че е писано от доста млад (да не кажа малък) автор, който не е добре запознат с техниките на писане на поетични произведения. Третия куплет например е с нарушена ритмика и дразни четящия вместо да му въздейства с дълбочината на идеите които са вложени в него. При четвъртия двукратното използване на думата ридая разваля и без това недоизпипания куплет. Ето така няпример според мен ще звучи по-добре:

    Знай че вечно ще стоя под фара
    И тихо в самотата ще ридая
    От спомена как бяхме пред олтара
    сълзи се раждат в болката безкрайна

    Е не казвам, че е изпипано, но за пет минути толкова.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...