Остави ме преди лета

26.04.2004 г., 20:17 ч.

Поезия

1213 0 1

Ти остави ме преди лета
и аз те чаках на брега.
Аз гледах към вълните,
а по бузите се стичаха сълзите.

Ти каза:
"Ще дойда след години
и ще сме щастливи".
Седя сега обляна във сълзи
и проклинам тез лъжи.

Гледам бурните вълни
и поглеждам на дълбоко в тъмните води.
Виждам как щастието умря
а със него безвъзвратно си отиде любовта.

Знай че вечно ще стоя при фара
и тъй тиха и самотна ще ридая.
Знай че още помня как седяхме пред олтара
и тъй тиха и самотна пак ридая.

Ти остави ме преди лета
и повече не се прибра!!!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

suffer_angelus (Иван Атанасов)

2004-04-27T17:45:51+03:00

Стихотворението е интересно, но като че липсва достатъчно умение при римуването и структурирането. Имам усещането, че е писано от доста млад (да не кажа малък) автор, който не е добре запознат с техниките на писане на поетични произведения. Третия куплет например е с нарушена ритмика и дразни четящия вместо да му въздейства с дълбочината на идеите които са вложени в него. При четвъртия двукратното използване на думата ридая разваля и без това недоизпипания куплет. Ето така няпример според мен ще звучи по-добре:

Знай че вечно ще стоя под фара
И тихо в самотата ще ридая
От спомена как бяхме пред олтара
сълзи се раждат в болката безкрайна

Е не казвам, че е изпипано, но за пет минути толкова.