Jan 6, 2011, 6:35 PM

Остави ми...

  Poetry
972 0 0

Остави ми само спомен,

така мечтан и дълго чакан зов.

Остави ми - не мечта,

а искра в света огромен,

която да стопли всяка част

от моята душа.

Остави ми пред вратата

стъпка твоя,

ще я скрия, ще я прибера.

Остави ми

не душа,

не сърце,

не прегръдка сляпа.

Остави ми само ласка,

за да ме стопли във съня.

Остави ги - всичко ще запазя,

в кутия златна
ще ги прибера.

И когато теб, любов, те няма,

ще ги покажа на всекиго тогаз.

И ще видят, бедната, тогава

какво богатство имала е тя,

една любов очите озарява,

една любов се срива с пепелта.

 

 

04.01.2011

Miss Independent

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Баротева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...