Jan 6, 2011, 6:35 PM

Остави ми...

  Poetry
977 0 0

Остави ми само спомен,

така мечтан и дълго чакан зов.

Остави ми - не мечта,

а искра в света огромен,

която да стопли всяка част

от моята душа.

Остави ми пред вратата

стъпка твоя,

ще я скрия, ще я прибера.

Остави ми

не душа,

не сърце,

не прегръдка сляпа.

Остави ми само ласка,

за да ме стопли във съня.

Остави ги - всичко ще запазя,

в кутия златна
ще ги прибера.

И когато теб, любов, те няма,

ще ги покажа на всекиго тогаз.

И ще видят, бедната, тогава

какво богатство имала е тя,

една любов очите озарява,

една любов се срива с пепелта.

 

 

04.01.2011

Miss Independent

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Баротева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...