Остров Светлина

Poetry » Love

723 0 0

Сърцето ми е остров СВЕТЛИНА

и в него няма свилени завеси,

не са килими китните поля,

не са мечтите огнени пиеси.

Градините ми с нежните цветя

не са родени в плен на суетата,

не са ми чужди пустите места,

ни ледените капки на росата.

В очите ми се вгледай ти веднъж

и в устните ми огнено горещи -

прости ми за изсъхналата ръж

и всичките отминали надежди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0