Остров Светлина

Poetry » Love

722 0 0

Сърцето ми е остров СВЕТЛИНА

и в него няма свилени завеси,

не са килими китните поля,

не са мечтите огнени пиеси.

Градините ми с нежните цветя

не са родени в плен на суетата,

не са ми чужди пустите места,

ни ледените капки на росата.

В очите ми се вгледай ти веднъж

и в устните ми огнено горещи -

прости ми за изсъхналата ръж

и всичките отминали надежди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0