Освободи ме!
Имам нужда да знам,
че те има тук до мен,
макар и непознат.
Аз ще падна безтегловно.
Защото всяка мечта
се оттегля безусловно,
потънала в нечовешката тъга.
Нещо грешно става с моя живот.
Имам чувството, че наистина ме няма.
Всеки те бута през мъничкия отвор
с думите, че вече си голяма.
Напълно е забранено.
Това ли е съдбата на лъжата?
Нима вече не е нередно
да се слея със тълпата?
Пусни ме на свобода!
Твойте вярвания са измама!
Пусни ме! Вярвам в себе си! Мога и сама!
Къде отиваш, когато чувстваш, че те няма?
Освободи ме със своята обич!
Освободи ме! Пусни ме и не чупи моите криле!
Обричаш ме жестоко с твойта тежка орис
и убиваш синьото във моето небе!
О, не! Ето отново! Имам нужда да знам,
че аз ще избера своя път!
Затичах се и те познах,
макар и изправена пред кръстопът!
Грешно е плановете ми да се рушат!
Не осъзнах, че до сега ти ги пишеше!
Знам - безгрижно ти е! Но сълзите ми ще отмъстят,
защото ти не вярваше, а лъжеше!
Нередно е да ми отнемеш шанса!
Това ли е съдбата на лъжата?
Питам те, ръцете ти - те как са,
след като убиха ми душата?
Пусни ме! Твойте твърдения лъжат!
Върни ми шанса и ме пусни!
Опитите ми сами ще ти докажат,
че истината ще те заболи.
Освободи ме, не ме мърси с мръсни думи!
Освободи ме, животът ти е лъжа!
Вярвам в Господ, а той сам ще те съди,
че с мечтите на едно дете се подигра!
© Милена Йорданова All rights reserved.
