Вече минаха 14 кървави дни,

14 кървави дни, от които липсват четири души.

Стои момченце пред три гроба

и събира рими за нова творба.

Мислейки от тъжни по-тъжни рими,

остави на земята красива роза и шишенце отрова.

"Обичам ви, братлета" - промълви...

"За вас, братлета, душата си продадох,

но Дяволът жестоко ме изигра...

вас ви прибра, а мен остави да тъжа..."

Мина не мина още час,

не се долавяше ни звук, ни глас.

Момчето разплакано пак промълви:

"Как да не съм със вас...?

Как да остана на тоя свят...?

Нямам сродна душа, ни майка, ни баща...

Трагедията и сълзите с никой не мога да споделя...

Никой не ме разбира, колко ми е трудно и сега ще полетя..."

След още минутка се дочу звън,

звън от шишенце с отрова...

От скандали, неразбирателства и самота,

бе дошла тихичко смъртта...

Смъртта на четвъртата осъдена душа...

                                                В ПАМЕТ НА НИКОЛАЙ, НЕДЯЛКО И СИМЕОН ;(