Осъдени души
Вече минаха 14 кървави дни,
14 кървави дни, от които липсват четири души.
Стои момченце пред три гроба
и събира рими за нова творба.
Мислейки от тъжни по-тъжни рими,
остави на земята красива роза и шишенце отрова.
"Обичам ви, братлета" - промълви...
"За вас, братлета, душата си продадох,
но Дяволът жестоко ме изигра...
вас ви прибра, а мен остави да тъжа..."
Мина не мина още час,
не се долавяше ни звук, ни глас.
Момчето разплакано пак промълви:
"Как да не съм със вас...?
Как да остана на тоя свят...?
Нямам сродна душа, ни майка, ни баща...
Трагедията и сълзите с никой не мога да споделя...
Никой не ме разбира, колко ми е трудно и сега ще полетя..."
След още минутка се дочу звън,
звън от шишенце с отрова...
От скандали, неразбирателства и самота,
бе дошла тихичко смъртта...
Смъртта на четвъртата осъдена душа...
В ПАМЕТ НА НИКОЛАЙ, НЕДЯЛКО И СИМЕОН ;(
© Стоян Димов All rights reserved.
