Jun 20, 2007, 12:56 PM

Осъди ме на вечна любов

  Poetry
984 1 15
Пожелай ме за себе си! Днес!Аз съм тук и съм твоя! Сега!Издигни ме в небето! Нощес!Приземи ме в поляна! С цветя!Извиси ме във сънища!Цветни!Зключи ме в твойто Сърце!Накажи ме с присъдата Тежка!Окови ме във твойте  Ръце!Не ме пускай, така ми е...Хубаво!Не очаквам от теб да си Лош!Само моя палач на  Живота!Осъди ме на вечна Любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...