Осъвременена приказка - II
Не бе той принц, не беше тя принцеса,
по пътя си случайно се откриха.
Тя беше май объркала адреса,
а той пък явно бе объркал стиха...
Защо поеха заедно? Не знам.
Съдбата не веднъж била е странна.
Тя бе сама. И той май беше сам...
(ухаеше на обич, но измамна).
Но бе по-романтичен от поет,
умееше с мечти да я полива...
Е как, кажете, при такъв сюжет
да има място тук за съпротива?
И тя цъфтеше влюбено... Но той
веднъж със люта ревност я поля,
която не му даваше покой
и впиваше се в него като змия!...
Започна да ù къса цветовете,
просъсквайки "Обичам!, "Не обичам!"...
Умираше едно невинно цвете!
А той... на Сатаната заприлича.
Увяхна тя, досущ като черешка,
посипана със пепел, посред май,
обви се в мълчаливо-сива дрешка,
нашепваща за своя тъжен край.
... Не много време от тогава мина...
Той ли? Колекционира днес сълзи.
И други цветове с мечти полива...
А тя ли? Тя така се промени...
Ранил ли си една жена веднъж,
разкъсал ли си Любовта на срички,
не може вече в никой, в никой мъж...
да вярва тя! Еднакви са ù всички!
... Той не е принц! Дори не е жабок...
И може би тук всичко бе измислица,
но нека ти даде добър урок,
щом срещнеш някой, не от твоята приказка!
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
