Осъвременена приказка - II
Не бе той принц, не беше тя принцеса,
по пътя си случайно се откриха.
Тя беше май объркала адреса,
а той пък явно бе объркал стиха...
Защо поеха заедно? Не знам.
Съдбата не веднъж била е странна.
Тя бе сама. И той май беше сам...
(ухаеше на обич, но измамна).
Но бе по-романтичен от поет,
умееше с мечти да я полива...
Е как, кажете, при такъв сюжет
да има място тук за съпротива?
И тя цъфтеше влюбено... Но той
веднъж със люта ревност я поля,
която не му даваше покой
и впиваше се в него като змия!...
Започна да ù къса цветовете,
просъсквайки "Обичам!, "Не обичам!"...
Умираше едно невинно цвете!
А той... на Сатаната заприлича.
Увяхна тя, досущ като черешка,
посипана със пепел, посред май,
обви се в мълчаливо-сива дрешка,
нашепваща за своя тъжен край.
... Не много време от тогава мина...
Той ли? Колекционира днес сълзи.
И други цветове с мечти полива...
А тя ли? Тя така се промени...
Ранил ли си една жена веднъж,
разкъсал ли си Любовта на срички,
не може вече в никой, в никой мъж...
да вярва тя! Еднакви са ù всички!
... Той не е принц! Дори не е жабок...
И може би тук всичко бе измислица,
но нека ти даде добър урок,
щом срещнеш някой, не от твоята приказка!
Павлина Соколова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Соколова Всички права запазени
