esfir (Есфир Асфар) esfir (Есфир Асфар)
85
Dec 9, 2010, 8:42 PM

Осъзнаване

  Poetry » Other
717 0 7

Щом Душата ми съзира

Бог Отец-Баща и Син,

докъде ли се опира

моята човешка самоличност?

Май тя самата се загуби

от толкова много радост, любов и екстаз...

Е... къде съм аз -

няма никакво съждение

и умозрение

в туй тъй ясно единение...

Аз и Отца ми сме едно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есфир Асфар All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0