Nov 24, 2006, 9:24 AM

От днес

Poetry

746 0 2

Аз няма да съм вече истинска
и няма пак открита да съм пред света!
Изхвърлям всичко днес, всички истини..
Започвам да живея сред лъжа!

Аз няма вече да простя!
Не, няма светла да е моята душа!
От днес нататък почвам да руша,
от днес нататък нищо не ценя!

Не питай ме защо, кога...
Не мога и не искам да се разбера!
Във паяжина ще се оплета
и няма да те виждам без плача...
А няма аз да плача вече,
а само ще опитам да си надалече!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Етчи (Анета Саманлиева)

Тъжно и гневно звучиш, усмихни се.

Поздрав и усмивка.

2006-11-24T21:21:14+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Опитай се да живееш истински, животът във лъжа няма да ти помогне да го осмислиш!

2006-11-24T09:27:24+02:00

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0