Жената от другата страна на огледалото,
жената с побелели коси - аз съм млада,
жената, която ме гледа, преди да се сресва привечер,
когато усеща присъствието на тила си,
а всъщност е пусто като гора без пътища,
като дива роса, стичаща се по кожата,
само малко секунди, само спирки за връщане,
в детето, което някога се влюбваше.
Жената говори, простира прането,
завързва хвърчила по балкони като дървета,
тя просто забравя, че идват сезони,
че някъде любовта е така силно в нея. ...