1 may 2011, 16:04

От другата страна

  Poesía
1.2K 0 1


 Жената от другата страна на огледалото,
 жената с побелели коси - аз съм млада,
 жената, която ме гледа, преди да се сресва привечер,
когато усеща присъствието на тила си,
 а всъщност е пусто като гора без пътища,
като дива роса, стичаща се по кожата,
само малко секунди, само спирки за връщане,
 в детето, което някога се влюбваше.
Жената говори, простира прането,
завързва хвърчила по балкони като дървета,
 тя просто забравя, че идват сезони,
 че някъде любовта е така силно в нея.
 Жената се смее и пие червено вино,
жената прегръща детето си силно,
толкова силно, колкото любовта така далечна.
 Жената от другата страна на огледалото,
 жената, която познава света на цветята,
 ще стане както всяка сутрин, между два свята -
 онзи, дето е поточе и другият - потънал в морето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...