Mar 17, 2012, 2:52 PM

От дълбините

  Poetry
635 0 0

И бурите черни имат свой дом –

със стъклени двери, с мъгли по прозорците.

Отвъд каменния, окалян перон.

В тишината на всеки оркестър от горести.

 

Паважът на тесния, прашен площад

е част от етажа на немите призраци.

Които обграждат живота-мираж;

изсмукват цвета от децата в саксиите.

 

Махалото блъска в минути и дни,

със златни юмруци, в душите на живите;

когато те рухнат, ги затварят в кутии –

с капаците дървени и спасение на шията.

 

Сега е притиснат и в този квадрант –

гласът на съзнанието, бързащ към светлото.

Отекващ във времето, смътно познат,

водещ нанякъде хората в бездната...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....