Разтварям себе си в нощта
от капки кръв съм сътворена...
Разкъсвам спомена за розата,
някога от твоите ръце родена...
Устните са сухи от молитви...
Ръцете ми отново уморени,
не заших крилете си и този път...
Умират във мъглата - спотаени...
Вятърът ще дойде скоро...
за да отнесе сълзите...
В капки спомен кървав дъжд,
ще докосваш ли очите ми?... ...