***(от ляво)
миналото
старателно нагънато
в раницата под спомените
между подарени детелини
и избелял акациев цвят
го прибрах
нео(б)вързано
нес(ъ)вършено
нося го през лявото рамо
изгрев е
© Дора Павлова All rights reserved.
Jun 24, 2009, 7:20 PM
Comments
Comments
-
-
миналото е на сигурно място...
ти изгрева гледай...напред към светлината...
невероятно хубаво е, мила Дорче. -
-
-
Носиш го, защото си млада. Я като станеш на моите години, знаеш ли колко тежи, с тези четирилистни детелини в раницата?! Носи, Доре, ако трябва ще ти помагам и даже ще ти подаря една от мойте. Изгревче си ми ти!!!
Editor's choice
Кръчма за самотници 🇧🇬
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Жените на България 🇧🇬
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
