От любов изгубих ореола
Боже, колко пъти до днес те проклех
и твоето име напразно мълвих,
в колко пътя, обратни на твоя, поех,
свещица не палих в Светая светих,
колко вяра изгубих, Господи, в тебе,
за молитвите сбъднати колко сълзи изтляха,
за завръщане в себе си правя молебен
и за прошка уморено ръка ти протягам.
Боже, ти знаеш колко боли любовта
и как не зарастват раните кървави,
сили как да намеря, на сърцето си как да простя,
че след хиляди смърти отново възкръсна.
Да, грешна съм, затуй и кръстът ми е огнен,
нали от грешници въздишат твоите обятия,
прости ми, Боже, от любов изгубих ореола
и сто пъти да се родя, ще искам все това разпятие.
© Даниела All rights reserved.
