Jun 25, 2010, 10:41 PM

От мократа земя, та чак до слънцето 

  Poetry » Phylosophy
1037 0 35

 

Със клоните си пишат по небето

едно писмо без край и без начало...

Били са хора някога дърветата,

осъдени да плащат тежка карма...

 

Наказани за грешките със корени,

които ги държат на разстояние

от всичко тъй прекрасно за докосване,

тъй невъзможно и така желано...

 

В мълчание да преминават дните им,

да слушат как светът край тях вилнее.

Да са свидетели на хиляди различности

без правото на глас и на намеса...

 

За поздрав да помахат чакат вятъра

да разлюлее клоните зелени.

А плачат само щом дъждовни капчици

със сълзи ги обливат и отнемат

 

полепналия прах по цветовете им,

с които се усмихват. Мамят птиците

да споделят в гнездо едно вълнение,

което в соковете им се движи

 

от мократа земя, та чак до слънцето.

А то пък ги рисува като сянка -

безцветна, деформирана и тъжна,

пълзяща бавно по посока тъмнината...

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дълбоко стига погледът ти, Доче, и словото ти капе тежко, наситено, богато. Истинско удоволствие!
  • Великолепно!!!
  • Поздравления!
  • Поезия!!!
  • чудесно е ! думите ти нарисуваха странна, вълшебна картина в мен
  • И философско, и интересно, и образно, и красиво!!!
    Евала!!!
  • Освен, че оправдава категорията фолософско, словото ти, Доче, е и... изобразително! Поздравления
  • Нямам думи! Нали мълчанието също казва много ... Поздрав!
  • много хубав стих!
  • Останах дълго при твоя стих! Поздрави, Доче!
  • Благодаря приятели.Благодаря ви много.Бъдете живи и здрави!
  • наистина тежка ще да е кармата им
    Красив стих!
  • Благодаря, Доче, за пълноценното ти присъствие тук и за изпълнението
    на живо на творбата у нас!
    Доскоро дано се видим!
    Аплаузи!
  • Прочетох поне 4 пъти. Силно, затрогващо, запомнящо се, инспириращо... Поздрав от сърце!
  • Дълбоко, вълнуващо стихотворение!!!
  • Умееш да вълнуваш!
  • !
  • От корените, та чак до небесата стига твоят стих!
    Топла прегръдка, Доче!
  • Много силен стих!Понякога се чувствам така!Страхотна си!Поздрав!
  • "Наказани за грешките със корени,
    които ги държат на разстояние"

    Много ми хареса, Доче!
  • Хубав стих!
  • Много ми хареса!
  • ...два куплета дълго ще нося със себе си...една препратка към- В гнездото- на Анг. Ккаралийчев, което според мен е шедьовър и "всичко
    тъй прекрасно за докосване",което често липсва в живота ни...
    един прекрасен стих, с много философия и житейски истини,не винаги лесни за разбиране на първи прочит...
    Поздрави, Доче!
  • Красив стих наистина! И много реално фантастичен. Харесах
  • Аплодирам те за мъдростта и великолепния стих, Доче!!!
  • Поздравления, Доче!
  • Дълбок смисъл...
    Корени - сила - слънце, философия на живота, пресъздадена поетично.
    Много ми хареса!
    Поздрав, Доче!
  • ... дърво-човек, човек-дърво... и питам се кое от двете...?!... а уж едно е синьото небе и Слънцето еднакво свети...

    Благодаря за Поезията!
  • "Мамят птиците

    да споделят в гнездо едно вълнение,

    което в соковете им се движи

    от мократа земя, та чак до слънцето."
    Преля и в моето сърце от соковете на твоята поезия!
    Благодаря ти за капчиците живот!
    Толкова много ми даде този твой стих...
  • да...Доче, някога били са хора...
    необятна, поетична вселена е твоята поезия,
    влизам с благоволение тук и сърдечно те поздравявам!*****
    прегръщам те...
  • Ей, разтърсващо, Доче!!!!!
  • БЛАГОДАРЯ!!!
  • и ако ги нараниш плачат...
    със смолисти сълзи, с мъзга, със сок - като безцветна кръв..
    прегръщала ли си дърво?
  • Наказани за грешките със корени,

    които ги държат на разстояние

    от всичко тъй прекрасно за докосване,

    тъй невъзможно и така желано...

    Ей това тук ми напълни очите...
    Доче!!!
  • като да се намерих в Средната земя...
    майстор си, Доче, най!
Random works
: ??:??