От мъка пия
Сърцето ми на две е разделено.
Не го усещам вече да е цяло.
От мъка сипвам си винце червено.
Ако няма, може пък и да е бяло.
Така минава моят ден.
От мъка чак сърцето спира.
Така забравям, болката в мен.
Ако няма вино, пия бира.
Болката в душата е голяма,
затова от мъка пия,
Ако вино или бира няма,
тогава става и ракия.
Така минава моят ден,
то друго не ми остава.
С алкохол, убивам болката в мен.
Ако няма друго и уиски става.
Обичам много алкохол да пия.
Болката с него си преглъщам.
Но проблемът ми е, няма да го крия,
после пък не спирам да повръщам.
Не ми се иска да го кажа,
но да пия много свикнах.
Сега не мога аз да го откажа -
Алкохола много го обикнах.
Станах аз пияница голяма,
но мисля тъй, че всичко ще забравя.
Чудя се, когато алкохол при мене няма,
аз какво ще правя.
Не се срамувам и не крия -
попийвам си и не отричам.
Аз не мешам, чисто пия.
Алкохола, много го обичам.
Да ти кажа, не е честно,
сигурно сега се смееш,
ама никак не е лесно
без алкохола, да не може да живееш.
Не от друго, а от мъка пия.
Не се срамувам, да си кажа.
Мислех, че с него, мъката ще си убия,
сега не зная, как да го откажа.
© Виктория Йолова All rights reserved.
