От него
Поета за страха не казал е, че истина знае. Истина е само, че не е грешка да мечтаеш.
Може би си бил щаслив - ден, два или няколко лета! Или си паднал в ръцете на страха. Мисъл - фрасна ми шамар по дясната буза. ''Може би аз наистина убих любимата си - тя бе мойта муза''. Грозната истина удари ме по лявата буза.
''Какъв глупак бях аз, убих я, загубих завинаги мойта муза''.
Но болката не идва от на поет тъжен разказ, боли когато разбереш, че някой някога е написал за живота ти преразказ. Помня, казах ù че ще съм с нея дори и да ме няма.
Да си спомни за мен ако пропадене в тъмна яма.'' Сега аз тръгвам, съжалявам...
Трябва да замина. Помни аз няма да умра, дори и да загина''.
© Валерия Василева All rights reserved.
