От ревност
Не ù разказвай как си ме намерил
и как потъна в жадно обожание,
без дъх изпивайки ме, алчно вперил
зениците - в разказващо мълчание.
Не ù описвай нощните ни срещи
с променлив ток, протичащ помежду ни,
където пакостник-свидетел беше
усмихнато дискретно пълнолуние.
Не ù споделяй галеното име,
с което ме покръсти - да съм твоя.
Прошепнато, едва е доловимо,
но чувам го в най-гъстите усои.
Не ù показвай колко си се влюбил
в гласа ми, във ума ми и в очите...
Направиш ли го - в миг си ме изгубил.
От ревност другата жена разпитва.
© Мая Попова All rights reserved.
