От снежната страна на тишината
въздишка топла на елен,
повика в зеницата на сърната,
снежинка с вкус солен.
Мълчанието е като поема
и като зимен път в тайга,
по който залезът с шейна поема,
целувайки снега.
Мълчанието пълно е със думи,
забравени след любовта,
с предчувствие за миг безумие,
опровергаващо смъртта!
© Рада Димова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
