От снежната страна на тишината
въздишка топла на елен,
повика в зеницата на сърната,
снежинка с вкус солен.
Мълчанието е като поема
и като зимен път в тайга,
по който залезът с шейна поема,
целувайки снега.
Мълчанието пълно е със думи,
забравени след любовта,
с предчувствие за миг безумие,
опровергаващо смъртта!
© Рада Димова Всички права запазени
Чудесен финал!
Поздрави!