25.01.2016 г., 13:38

От снежната страна на тишината

785 0 19

 

                                 От снежната страна на тишината

                                 въздишка топла на елен,

                                 повика в зеницата на сърната,

                                 снежинка с вкус солен.

 

                                Мълчанието е като поема

                                и като зимен път в тайга,

                                по който залезът с шейна поема,

                                целувайки снега.

 

                               Мълчанието пълно е със думи,

                               забравени след любовта,

                               с предчувствие за миг безумие,

                              опровергаващо смъртта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • „Мълчанието пълно е със думи...“ А думите ти...
    Чудесен финал!
    Поздрави!
  • Красиво и малко страшно - но си струва това "предчувствие за миг безумие, /опровергаващо смъртта!" Харесах много! Поздрави!
  • Добро тълкуване, Антоан! Благодаря за разбирането! Беше едно усещане...
  • И на мен много ми хареса! Поздравления!
  • Изящно изкуство е този стих!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...