От страх, досега толкова губих,
че по пътя вървях, накъде без да знам.
Неусетно, в самотата тихо се влюбих,
и тишината обикнах, оставайки сам.
От страх ще изгубя и още неща,
ако вярата в себе си днес не открия.
А радост има, в деня, и в нощта,
страхувайки се, от света човекът се крие.
Явор Перфанов©
29.10. 2020 г.
© Явор Перфанов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
