От упор
От упор
Приятелство не чакай ти от мен -
познаваш ме като петте си пръстта.
От ласки лицемерни бях сломен,
а не от подли удари под кръста.
Сега, когато цял горя от страст,
а ти стоиш, загадъчна и близка,
трохите на приятелството аз
не мога да обирам... И не искам
да цепя плахо думите на две,
наместо да извикам, да ударя
по масата с юмрук разполовен
от ярост или пък от болка стара...
... защото аз не търся твойта длан,
на рамото ми хвърлена небрежно
и няма, като кон неоседлан,
да цвиля след изпуснат атом нежност...
че по-добре е да отмина сам,
звезди да жъна някъде в безкрая,
отколкото наивно да предам
една любов, за да остана в рая...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
