Натоварени улици, бързащи хора
денят преминава на висок оборот.
И нямаме време да усетим умора
във този така динамичен живот.
Но идва момент във всяко пътуване -
“Намали...спри...отбий тук за почивка“.
Спираме, дишаме, мислите си чуваме,
а после пак напред продължаваме,
с усмивка.
© Ивет Боянова All rights reserved.
The work is a contestant:
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
