Nov 26, 2013, 10:26 PM

Отчаяна

  Poetry » Love
770 0 1

Отчаяна съм - да.
Отчаях се от тебе.
От вечните ти страхове безмерни.
И лъжа теб и лъжа мене -
не те обичам.
Носи си твойто бреме!
С любовни думи,
сякаш давам ти отрова.
Живей! Сама ще я изпия.
В света ти няма да потъна,
за да оживее твоята магия.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежа All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е! Чувства се празнината.
    (един съвет - сменяй обекта, докато е време...)

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...