Mar 16, 2007, 8:52 AM

Отдалечаване

  Poetry
723 0 9
Отдалечаване

Прокъсват се жили въжета
на бавно люлеещ се мост...
А той остаря неусетно,
покри се пътеката с хвощ
и само от вятър наесен
подгонени сухи листа
минават отсам и оттатък...
Една откована дъска
потропва, църковно клепало...
И няма ги пръските смях,
и боси крака не притичват
към нивите с лепкав тютюн,
съвсем изтъня и реката,
и рядко дочува се звън...
Забравен е мостът, и тъжен,
болят уморени ръце,
прегръщали толкова дълго
сиротни скали брегове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Доли All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е! Поздрав!
  • Благодаря ти, Здравке
  • Така мисля, че е по-добре
  • Благодаря, Ангар Второто е, точно натоварен набран през нощта тютюн - в кошове или на вързопи. Трябва да го направя по-ясно, благодаря ти
  • Чудесен стих! И детайлно картинен, и така предава и те потопява в атмосферата!
    Само ето този стих малко ме замисля: "и боси крака не пробягват/
    край тежки товари с тютюн": на земята край моста ли са тези товари, или босите крака са придружавали натоварените с тютюн мулета? Ако е второто, да би станало "... край мулета с бали с тютюн", или нещо от този род.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...