16 мар. 2007 г., 08:52

Отдалечаване

Поэзия

722 0 9

Отдалечаване

Прокъсват се жили въжета
на бавно люлеещ се мост...
А той остаря неусетно,
покри се пътеката с хвощ
и само от вятър наесен
подгонени сухи листа
минават отсам и оттатък...
Една откована дъска
потропва, църковно клепало...
И няма ги пръските смях,
и боси крака не притичват
към нивите с лепкав тютюн,
съвсем изтъня и реката,
и рядко дочува се звън...
Забравен е мостът, и тъжен,
болят уморени ръце,
прегръщали толкова дълго
сиротни скали брегове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

LONTANA (Даша)

Хубаво е! Поздрав!

2007-03-16T23:08:17+02:00
dolly (Доли)

Благодаря ти, Здравке

2007-03-16T20:10:52+02:00
dolly (Доли)

Така мисля, че е по-добре

2007-03-16T20:05:59+02:00
dolly (Доли)

Благодаря, Ангар Второто е, точно натоварен набран през нощта тютюн - в кошове или на вързопи. Трябва да го направя по-ясно, благодаря ти

2007-03-16T12:41:30+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

Чудесен стих! И детайлно картинен, и така предава и те потопява в атмосферата!
Само ето този стих малко ме замисля: "и боси крака не пробягват/
край тежки товари с тютюн": на земята край моста ли са тези товари, или босите крака са придружавали натоварените с тютюн мулета? Ако е второто, да би станало "... край мулета с бали с тютюн", или нещо от този род.

2007-03-16T12:34:32+02:00