Oct 21, 2006, 8:46 AM

Отдавна те няма...

  Poetry
843 0 15
                            Отдавна те няма,
                        но срещу моя прозорец
                            след тебе остана
                                един празен,
                            звезден иконостас,
                               пред който аз
                           всяка нощ коленича,
                           твоето име-молитва 
                                   изричам,
                                затварям очи
                                  и рисувам
                            среднощен портрет:
                                 блед силует,
                           за лице - светло петно,
                                две топли очи
                           в рамка от тъмни коси -
                             един земен Христос,
                                    дългокос,
                             срещу мене върви -
                                    тъй жив,
                             но толкоз далечен,
                             уж тленен, а вечен,
                             ту дяволски грешен,
                               ту ангелски чист -
                                    призрак,
                                   предрешен
                               във образ лъчист...
                                 Протягам ръце,
                                   за да хвана
                                  един спомен,
                                  една нежна, 
                                мечтана любов...
                                      но ти,
                                призрак желан
                                  и бездомен,
                                   безплътен 
                                   край мене 
                                    премина
                                  отново не чу 
                                    моя зов...
                                   Изстивам...
                                 и своята орис
                                     докрая 
                                      обич 
                                    да търся,
                                   разбирам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даша All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...