Отдавна те няма...
Отдавна те няма,
но срещу моя прозорец
след тебе остана
един празен,
звезден иконостас,
пред който аз
всяка нощ коленича,
твоето име-молитва
изричам,
затварям очи
и рисувам
среднощен портрет:
блед силует,
за лице - светло петно,
две топли очи
в рамка от тъмни коси -
един земен Христос,
дългокос,
срещу мене върви -
тъй жив,
но толкоз далечен,
уж тленен, а вечен,
ту дяволски грешен,
ту ангелски чист -
призрак,
предрешен
във образ лъчист...
Протягам ръце,
за да хвана
един спомен,
една нежна,
мечтана любов...
но ти,
призрак желан
и бездомен,
безплътен
край мене
премина
отново не чу
моя зов...
Изстивам...
и своята орис
докрая
обич
да търся,
разбирам...
но срещу моя прозорец
след тебе остана
един празен,
звезден иконостас,
пред който аз
всяка нощ коленича,
твоето име-молитва
изричам,
затварям очи
и рисувам
среднощен портрет:
блед силует,
за лице - светло петно,
две топли очи
в рамка от тъмни коси -
един земен Христос,
дългокос,
срещу мене върви -
тъй жив,
но толкоз далечен,
уж тленен, а вечен,
ту дяволски грешен,
ту ангелски чист -
призрак,
предрешен
във образ лъчист...
Протягам ръце,
за да хвана
един спомен,
една нежна,
мечтана любов...
но ти,
призрак желан
и бездомен,
безплътен
край мене
премина
отново не чу
моя зов...
Изстивам...
и своята орис
докрая
обич
да търся,
разбирам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даша Всички права запазени
