LONTANA (Даша)
246 1356
21.10.2006 г., 8:46 ч.

Отдавна те няма... 

  Поезия
691 0 15
                            Отдавна те няма,
                        но срещу моя прозорец
                            след тебе остана
                                един празен,
                            звезден иконостас,
                               пред който аз
                           всяка нощ коленича,
                           твоето име-молитва 
                                   изричам,
                                затварям очи
                                  и рисувам
                            среднощен портрет:
                                 блед силует,
                           за лице - светло петно,
                                две топли очи
                           в рамка от тъмни коси -
                             един земен Христос,
                                    дългокос,
                             срещу мене върви -
                                    тъй жив,
                             но толкоз далечен,
                             уж тленен, а вечен,
                             ту дяволски грешен,
                               ту ангелски чист -
                                    призрак,
                                   предрешен
                               във образ лъчист...
                                 Протягам ръце,
                                   за да хвана
                                  един спомен,
                                  една нежна, 
                                мечтана любов...
                                      но ти,
                                призрак желан
                                  и бездомен,
                                   безплътен 
                                   край мене 
                                    премина
                                  отново не чу 
                                    моя зов...
                                   Изстивам...
                                 и своята орис
                                     докрая 
                                      обич 
                                    да търся,
                                   разбирам...

© Даша Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубав..експресивен...харесва ми
  • Хубав стих Даша, браво.

    Поздрав и усмивка.
  • Чудесен стих, Даша!!! Поздрави и от мен!!!
  • Така е Джейни, но понякога някой простосмъртни правят дяволски грешки.А после ги осъзнават и стават по-добри от преди. Какви чада са?
  • хубав стих!
  • Има Божии има и дяволски.Божиите чада вършат Божията правда, а грешни сме, когато не я вършим със нашето възвеличаване.
    Доброто дърво дава добри плодове, а лошото -лоши.
    Законът с идването и въскресението на Христос е отменен. Щом сме приели Исус в сърцата си и душите си и вършим добри дела, а от думите ни се раждат плодове за живот значи сме негови чада.
  • Мила Джейни, нима не сме всички ние Божии чеда?
  • "ту дяволски грешен,
    ту ангелски чист -
    призрак, предрешен
    във образ лъчист"....добре казано!
  • " ту дяволски грешен,"
    без това е чудесен стих!Понеже се съпоставя Христос и любимият не може до името на Божият син да съществува "дяволски грешен".Той е най безгрешният жертвал се за грешните.Всеки докоснал се до него е чист от греховете си, опростен.
    Поздравления!
  • Поздрав!!! Хубаво е!!!
  • Много е поетичен...и точно това ми харесва...Поздрав!!!Наистина е много хубав...
  • Благодаря ви за оценките и поздравленията.
  • Поздравления!
  • Хареса ми!!! Поздравления!
  • Хубав стих мила!!!Поздрави
Предложения
: ??:??