Sep 7, 2021, 1:28 PM

Отдръпване 

  Poetry
743 7 6

Не, не бих разлюляла покоя ти
нито с дума, ни с мисъл дори.
Имаш святото право на своята
свобода. Сам избираш, нали!? 

 

Остани зад стената, огромната –
чужда крепост, защо да руша!?
Самодивските извори помнят ме –
ще окъпят живот и душа. 

 

Няма битки да водя за времето,
през което бях сън и съдба,
в мен на буря посято е семето
и поливано с жива вода. 

 

И когато небето намръщено
ти изпраща светкавичен дъжд,
ще си спомниш, че аз съм си същата –
нито болка ме спира, ни мъж. 

 

Пак се втурвам, обяздила вятъра,
над света, без да казвам „грешиш”.
Ще ме стигнеш ли някъде, някога!?
Аз не зная. Ти – както решиш.

© Вики All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??