Отдръпване
Не, не бих разлюляла покоя ти
нито с дума, ни с мисъл дори.
Имаш святото право на своята
свобода. Сам избираш, нали!?
Остани зад стената, огромната –
чужда крепост, защо да руша!?
Самодивските извори помнят ме –
ще окъпят живот и душа.
Няма битки да водя за времето,
през което бях сън и съдба,
в мен на буря посято е семето
и поливано с жива вода.
И когато небето намръщено
ти изпраща светкавичен дъжд,
ще си спомниш, че аз съм си същата –
нито болка ме спира, ни мъж.
Пак се втурвам, обяздила вятъра,
над света, без да казвам „грешиш”.
Ще ме стигнеш ли някъде, някога!?
Аз не зная. Ти – както решиш.
© Вики All rights reserved.
