Отговор
982
0
1
Не вярвам да си само спомен
в тревите росни спотаен,
застанал до прозореца отворен
и вперил поглед в мен.
Усещам те нdблизо,
на една разперена ръка:
ако се протегна - ще те стигнат
връхчетата на пръстите едва.
Усмивката ти още чувам
как в стените тук ехти
зад миглите ти - черни пеперуди,
обичан поглед се таи.
© Елена All rights reserved.
