Не вярвам да си само спомен в тревите росни спотаен, застанал до прозореца отворен и вперил поглед в мен. Усещам те нdблизо, на една разперена ръка: ако се протегна - ще те стигнат връхчетата на пръстите едва. Усмивката ти още чувам как в стените тук ехти зад миглите ти - черни пеперуди, обичан поглед се таи.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up