Отговор
984
0
1
Не вярвам да си само спомен
в тревите росни спотаен,
застанал до прозореца отворен
и вперил поглед в мен.
Усещам те нdблизо,
на една разперена ръка:
ако се протегна - ще те стигнат
връхчетата на пръстите едва.
Усмивката ти още чувам
как в стените тук ехти
зад миглите ти - черни пеперуди,
обичан поглед се таи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Все права защищены
