20 дек. 2006 г., 14:32
Не вярвам да си само спомен в тревите росни спотаен, застанал до прозореца отворен и вперил поглед в мен. Усещам те нdблизо, на една разперена ръка: ако се протегна - ще те стигнат връхчетата на пръстите едва. Усмивката ти още чувам как в стените тук ехти зад миглите ти - черни пеперуди, обичан поглед се таи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация