О, вашите лъжи са
твърде стари.
И аз не вярвам
вече в тях!
Насърбах се
на вашите попари...
И от наивност
остарях...
Нима пак вие смятате
и днеска,
че аз съм
старият глупак,
на глупостите
който ръкоплеска
и вярва на такива
за капак!?
О, казвам ви,
че вие ще сгрешите!
Светът ви в мен
е разрушен!
По-скоро
ще си видите
ушите,
отколкото
наивника
във мен!
18.04 1962 г. Първомай
(Това важи и за днешния ден!)
© Христо Славов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
