Отговор на Писмо
Нощта разплита бавно своя шал...
Щурците нежно свирят в тишината...
В сърцето романтичният воал
целува с топла ласка красотата...
Ще мога ли отново да горя,
създадена за обич и тревога?
Ще мога ли без болка да заспя,
отново с чистите слова към Бога?
Защо отново в моя свят нахлу,
преди да залича следите твои?
Вълшебните пантофки пак обу
и стъпи грубо в спомените мои...
Не ми остави даже грам любов,
която скрита нейде да запазя...
В ковчеже тайно, с позлатен обков...
Не искам и не мога да те мразя.
Но, знаеш ли, това е Любовта!
Тя, истинската, знае как да дава!
И чувството превръща се в мечта,
която пак във вечността остава!
Не ти, разбира се, и не сега...
Ще бъде вече друго и различно...
Но, знаеш ли, аз пак благодаря!
Доказа ми, че мога да обичам!
© Бояна All rights reserved.
