Jul 18, 2009, 1:20 AM

Отговор на Писмо

  Poetry » Love
1.9K 0 20

Нощта разплита бавно своя шал...

Щурците нежно свирят в тишината...

В сърцето романтичният воал

целува с топла ласка красотата...

 

Ще мога ли отново да горя,

създадена за обич и тревога?

Ще мога ли без болка да заспя,

отново с чистите слова към Бога?

 

Защо отново в моя свят нахлу,

преди да залича следите твои?

Вълшебните пантофки пак обу

и стъпи грубо в спомените мои...

 

Не ми остави даже грам любов,

която скрита нейде да запазя...

В ковчеже тайно, с позлатен обков...

Не искам и не мога да те мразя.

 

Но, знаеш ли, това е Любовта!

Тя, истинската, знае как да дава!

И чувството превръща се в мечта,

която пак във вечността остава!

 

Не ти, разбира се, и не сега...

Ще бъде вече друго и различно...

Но, знаеш ли, аз пак благодаря!

Доказа ми, че мога да обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бояна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...