Родени някъде в простора на небето
целуват облаците устните на залеза...
Ти Есен идваща, върни ми младостта!

Опианен от ароматите в полето
Денят от тук излиза, 
влиза Вечерта.

Лежи домът самотен там където 

заспива всичко във зеленина...

Пустеят пътищата свършващи в сърцето...
Далче е Родината сега!

Елегия от обраци и залез, 
с тъга се платена скъпо Свобода!
Да я обичам или да я мразя?

Аз ще потърся отговор в съня.