Родени някъде в простора на небето
целуват облаците устните на залеза...
Ти Есен идваща, върни ми младостта!
Опианен от ароматите в полето
Денят от тук излиза,
влиза Вечерта.
Лежи домът самотен там където
заспива всичко във зеленина...
Пустеят пътищата свършващи в сърцето...
Далче е Родината сега!
Елегия от обраци и залез,
с тъга се платена скъпо Свобода!
Да я обичам или да я мразя?
Аз ще потърся отговор в съня.
© Ангел Милев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
