Родени някъде в простора на небето
целуват облаците устните на залеза...
Ти Есен идваща, върни ми младостта!
Опианен от ароматите в полето
Денят от тук излиза,
влиза Вечерта.
Лежи домът самотен там където
заспива всичко във зеленина...
Пустеят пътищата свършващи в сърцето...
Далче е Родината сега!
Елегия от обраци и залез,
с тъга се платена скъпо Свобода!
Да я обичам или да я мразя?
Аз ще потърся отговор в съня.
© Ангел Милев Все права защищены