Oct 27, 2020, 3:27 PM

Отхвърляне

  Poetry » Love
462 0 0

Тъй лесно е когато ме отхвърлиш,

но тъжна ще си щом не съм до теб.

Сърце ранено знай не се превързва,

а капки кръв го давят всеки ден.

 

За тебе може образът да излинее,

но празното ти място вечно ще боли.

В душата моя само мъката ще тлее,

а същността самотна в огън ще гори.

 

Но паметта ще пази твойта сянка,

ще ми напомня, че реалност си била.

И ще сънувам вечно твоята осанка,

превита нежно като плачеща върба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...