Тъй лесно е когато ме отхвърлиш,
но тъжна ще си щом не съм до теб.
Сърце ранено знай не се превързва,
а капки кръв го давят всеки ден.
За тебе може образът да излинее,
но празното ти място вечно ще боли.
В душата моя само мъката ще тлее,
а същността самотна в огън ще гори.
Но паметта ще пази твойта сянка,
ще ми напомня, че реалност си била.
И ще сънувам вечно твоята осанка,
превита нежно като плачеща върба.